Отиди на
Форум "Наука"

вяра и религия


Recommended Posts

  • Потребител

Бих искал да обърнеме внимание на един друг поред мен странен клон на психиката... вяра и религия.

И първият ми въпрос по който имам мение, но ще го запазя за друг път поради интереса си от чуждото.

Защо един човек който пряко вярва в Бог, не ходи на черква, не купува и освещава икони и не се моли но в същото време си купува слончета и ги обръща с гръб към вратата с надежда да му донесът късмет.

Искам да обърнеме внимание на тези думи, разликата между тях и тяхното въздействие на психиката... Защо надеждатаи вярата са толкова тясно свързани и същевременно толкова различни като нужда на човешката психика?

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 76
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Отваряш разговор за дълги дискусии, които много ще ни отклонят. Но най-общо казано - човека е суеверен, дори и най-образованите, интелигиентни и тн. хора са до известна степен суеверни. Това просто е заложено в психиката на човека.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Това е интересен въпрос и аз не един път съм си задавал въпроса, но явно такива сме хората. Не е ли вярата надежда? Какво в действително е вярата? Някой над теб с неограничени възможности и сила бди. Гледаш как да направиш, че да заслужиш само добро дали с молитви или слонове ти се надяваш. Но става малко объркващо един път Бог друг слон ;), но повечето хора всякаш не се впускат в подробности или не са напълно запознати и затова слагат слонове, пазят се от черни котки и незнам си още какви простотии и твърдят, че вярват в Бог. А дали знаят поне "Отче наш" :hmmm: Лично аз не вярвам на подобни суеверия и си мисля, че повечето са от други религии. Кога в България сме имали слоно? :post-20645-1121105496:

----------

Правя нов раздел за психологията, за да можем спокойно да обсъждаме и коментираме по сериозни въпроси относно психиката на човека ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Невъзможността на човека да проумее някои необясними за него неща обикновено предизвиква подсъзнателна суеверна реакция към тях, зависи от какво естество са и до колко им се придава мистицизъм.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Защо един човек който пряко вярва в Бог, не ходи на черква, не купува и освещава икони

...човек може да вярва много силно в Бог и въпреки това да отрича клерикалната йерархия,какво толкоз?Нужно ли е да ходиш на църква ,за да се чувстваш вярващ?Да не говорим за освещаване на икони и т.н-това няма НИЩО общо с вярата.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Естествено, тези неща (църква, ритуали, духовна йерархия) не само, че са съвсем безполезни, но и дори са много вредни.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
Естествено, тези неща (църква, ритуали, духовна йерархия) не само, че са съвсем безполезни, но и дори са много вредни.

Не съм съгласен!

Литургията е нещо свещено и свято. По време на литургията човек най-много се приближава до Бог.

Всичко зависи от това човек как се възприема. Вярващ или не. Както много други институции така и църквата си има строги правила. Това, че някой не ги разбира е друг въпрос…

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз например ги разбирам прекрасно, и също толкова добре разбирам колко са ненужни. Въобще не е необходимо да ходиш на църква за да си вярващ, още повече пък да слушаш някакъв мазен "божи служител", който да се прави на посредник между теб и твоя бог - това дори е безумно.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Какво е безумното не мога да разбера?

Той не е посредник, а божи служител. Има огромна разлика.

Не съм казал, че не може да си вярваш, без да ходиш на църква, но си има граници.

Например при постите (особено сега великденските, който бяха) е задължително след това да отидеш и да се пречистиш.

Иконите. Протестантите не вярват в тях. Католиците имат повече статуи.

Всеки има право да вярва, в който и каквото си поиска.

Има хора, които вярват в дявола, луцифер, буфамет и още много други демони дори ми разправя едно момиче, което вярва в „старите демони”, че била болна от асма и се помолила на (вече не помня как се казваше) някакъв демон да я излекува. Почувствала някаква топлина на болното място и на сутринта е била здрава.

Това може да не е вярно, но мисълта ми беше, че има хора вярващи в какво ли не и никой не може да ги вини в това. А според мен да казваш на нещо толкова свято и чисто безумно мисля, че не можеш да го оцениш. Това е изцяло духовно преживяване, с което човек изпитва блаженство и се отърсва от плътските задължения.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Така го усещаш ти. Но не можеш ли да го правиш без помощтта на "божиите служители"? На теб ти харесва, на мен ми се струва напълно безмислено от тази гледна точка. Присъствал съм и то не веднъж на подобни ритуали, но естествено почитайки ги като култура и традиция, а не като вяра.

Както и да е, църквата е институция въведена по образец на държавната, за да устрои и систематизира вярващите маси, за да ги експлоатира и манипулира - това е неоспорим факт!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, но ако се отричаме от самото действие, символиката във всяко действие на божия служител, от църквата, като институция отиваме към идеите на протестаството, където повечето ритуали при православието и католицизма се отричат... За мен зад всички тези на пръв поглед "скучни" ритуали се крие дълбок философски смисъл.

Разбира се, че Църквата, като инструмент в ръцете на държавата е необходима. Ако не е тя или позициите са отслабени(дори когато е силна) става страшно - плъзват секти, като манехейството, богомислтво и други, истинска напаст за власт имащите и мехлем за бедните.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Което само по себе си показва, че църквата и религията са опасни и вредни.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
Да, но ако се отричаме от самото действие, символиката във всяко действие на божия служител, от църквата, като институция отиваме към идеите на протестаството, където повечето ритуали при православието и католицизма се отричат... За мен зад всички тези на пръв поглед "скучни" ритуали се крие дълбок философски смисъл.

Разбира се, че Църквата, като инструмент в ръцете на държавата е необходима. Ако не е тя или позициите са отслабени(дори когато е силна) става страшно - плъзват секти, като  манехейството, богомислтво и други, истинска напаст за власт имащите и мехлем за бедните.

Точно тук се и крие ключът към истината. Източното православие е най чистото сред християните.

Не случайно единствено източно православният патриарх може да "взема" свещения огън от гроба на Иисус Христос и той дава на католици и другите християнски течения огъня, но единствено той влиза в божия гроб и е просветен да излезе с огън. Това е едно от малкото доказателства които мога да дам.

Няма как да не се крие "дълбок философски смисъл", защото всичко е с цел на опознаване и достигане на духовното у човека.

Което само по себе си показва, че църквата и религията са опасни и вредни.

Ще перифразирам думите на един мъдър философ:

Аз вярвам в Бог и нищо не губя дори и да не е истина, но този който не вярва губи всичко! ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Източното православие е най чистото сред християните.

Какво значи "най-чистото"?

Ще перифразирам думите на един мъдър философ:

Аз вярвам в Бог и нищо не губя дори и да не е истина, но този който не вярва губи всичко! ;)

Вярата и религията обаче са различни неща ;) Хубаво е да имаш вяра в нещо, поне като за морална и духовна упора - някои обаче просто не се нуждаят от такова нещо.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор
Какво значи "най-чистото"?

Най праведната сред християнските течения.

Не малко хора са ми го казвали, но и след малко разучаване на другите сам се обедих в това.

Вярата и религията обаче са различни неща ;) Хубаво е да имаш вяра в нещо, поне като за морална и духовна упора - някои обаче просто не се нуждаят от такова нещо.

Най-прекият път за разбиране на средновековната философия минава през обяснението на връзката й с християнската религия.

Диалогът между езическата рационалност и християнската мисъл се водил от първите столетия на Новозаветното време.

Нравствената проблематика заема средищно място в късно-античната философия (II - IV в. след Христа); това, впрочем, е обичайно явление за духовния живот на общество, повлякло се по сипея на кризата - римското владичество "над света" неотвратимо отивало към края си.

Четвърти век поднесъл на християнската идеология признанието "официална религия на Римската империя". "Високият ранг" не дошъл даром за християнството. В аналите на неговата история било вече вписано многовековно остро съперничество с митологичните представи на людете по всички земи около Обетованата, със зороастризма на персите и с иудейската религия. Това било летопис на кръвопролития и мисионерства, на духовни вражди и асимилации, извела християнските нравствени ценности с рождеството, живота, смъртта и възкресението на Сина Божи Исус Христос до върховенство, в духовния живот на човечеството.

Възможно е да се появи погрешното впечатление, че християнската идеология дължи своята популярност и сила на освещаването й като държавна духовна политика; или че тя запленила простолюдието, понеже "победила" първобитните поверия и култове. Не, християнството е дълговечно преди всичко затова, че превъзходно изпълнява социокултурната функция на религия.

Думата "религия" произхожда от латинския' глагол "religare, re-ligare", което означава "свързвам отново". Възстановяването на връзката с Бога е основният смисъл и цел на религията като феномен на културата.

Християнската религия представлява възстановяване на връзката на човека с Бога. Веднъж изгубил Божията благодат, човек я добива наново чрез религията и така постига спасението си. Човекът трябва да бъде религиозен, да се стреми към свързване с Бога, за да бъде спасен от изначалната си греховност. В спасението е скрит ключа към историчността на християнската религия. Изпратен като изкупител на човешката греховност, Исус Христос поставил най-паметната дата във възхода на човешкия род към Бога - Неговата смърт и възкресението Му са начало на Нова ера!

Всяка история има начало и край. В началото на човешката история, според християнството, стои грехопадението, край е Страшният съд. Преди първия грях и след Второто пришествие човекът се намира в пряко единение с Бога. За цялото останало време му е нужна религия - през всеки миг и за целия си живот човек чрез религията се приобщава към Бога.

Ако митологията обяснява случките само с миналото, а философията разглежда всяко събитие, "нашето-тук-и-сега" чрез Абсолютното (т.е. над-исторично), то християнската религия по замисъла си борави исторично - и с миналото, и с настоящето, и с бъдещето. Митологията извиква причината от миналото, философията търси актуалното присъствие на тоталността, а религията води Бога при нас от отвъдното, по-право - води нас към отвъдното за срещата ни с Бога. Абсолютите на религията са отвъд човешката история, отвъд хоризонтите на човешкото битие. В отвъдното са отпратени висшите ценности и затова религията е и зов на отвъдното към всекидневието, и ехо на отвъдното в земния живот, и преход от всекидневното в отвъдното.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хубаво нещо е религията, за църквата също имам мнение. Истината е, че поне в сравнително новата история сме се убедили, че църквата ни е била нужна като институция за съществуване през вековете. Тичичен пример е борбата за църковна независимост. Това е първата стъпка към освобождението, а извоюваната независима Църквата се явява като единствената държавна институция на България пред света. Дори Цариградската патриаршия е била крепител на българина, институция, кооято го е съхранила като християнин. Ако не е било религията трудо си представям, че България ще съществува като независима държава, защото религията, колкото и да е странно ни учи на нравственост, стига да успееш да я добиеш....

Сега да си дойдем на думата - религията и вярата в Бог. Аз мисля, че религията е най-чистия извор на добродетелност и морал. Няма по-ефирна личност от Иисуса Христа, неговата безгранична любов. Християнската етика пък е извор на мъдрост, тя е универсална, за всеки, тя съдържа общочовешки ценности.

За да схванем смисъла на нравственото учение на християнската религия, трябва да се запознаем с представите за добро и зло на някои антично философи, библейски и църковни писатели и по-късно мислители.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Това е так и няма спор по този въпрос. Това е една (ще си позволя да го нарека) институция, която крепи и дава само добро и към такова се стреми. Има много брадства в миналото, които са се отдавали в помощ на хората и оставали зад гърба си своят живот в служба на Господ и хората.

За да схванем смисъла на нравственото учение на християнската религия, трябва да се запознаем с представите за добро и зло на някои антично философи, библейски и църковни писатели и по-късно мислители.

Затова лично аз ще се заема и ще предоставя всички философски матеряли свързани с този въпрос.

Най сетне ми попадна и е наша "Философия" това е учебник, който търсим от доста време. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Затова лично аз ще се заема и ще предоставя всички философски матеряли свързани с този въпрос.

Най сетне ми попадна и е наша "Философия" това е учебник, който търсим от доста време. :)

Приветствам. Между другото някъде бях попаднал на интересни лекции на Блажени Августин във MP3 формат.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Администратор
Затова лично аз ще се заема и ще предоставя всички философски матеряли свързани с този въпрос.

Най сетне ми попадна и е наша "Философия" това е учебник, който търсим от доста време. :)

Малко късно :head_hurts_kr: , но поне стана :good:

http://bg-science.info/view_filo.php?id=14

Нека отворим отново темата и да дискотираме ;)

И както се казва там "Блажен е този, който е повярвал без да е видял". Защото това е чисто религиозно, вярване което няма нищо общо с разума и ако започнем да търсим логика "Аз мисля Бога като висша същност, съвършено същество, и тази моя мисъл е толкова възвишена и съвършена, че не би могла да има друг източник освен самия Бог, който е пожелал в мен да се появи мисълта за Него. " Или най вероятно ще отхъврлим вярата съответно самата религия. ;)

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител
Защо един човек който пряко вярва в Бог, не ходи на черква, не купува и освещава икони и не се моли но в същото време си купува слончета и ги обръща с гръб към вратата с надежда да му донесът късмет.

Мисля, че тези хора изобщо не вярват в Бог- те просто се надявят на някаква помощ.Не са сигурни дали въобще ще дойде и ако- откъде ще дойде-затова правят всичко, за което чуят, че носи късмет. Те просто се надяват, а в надеждата има голяма доза несигурност.

А Вярата е и трябва да бъде абсолютна убеденост.

Гледахте ли "Изгубени" - Джон Лок каза нещо много впечатляващо-" Най-трудно е да вярваш" - всеки ден да се бориш с невярата и да убеждаваш сам себе си......

Вярвайте!

Уффф.....как ги слагате тези цитати??????

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Надеждата и вярата са много близки по значение…

Разликата е, че при вярата се уповаваш и разчиташ на някого, а при надеждата просто чакаш да падне от небето…

Мисля, че тези хора изобщо не вярват в Бог- те просто се надявят на някаква помощ.

До някъде си права, но те също вярват в Бог може би по-различен начин, но вярват и разчитат на него.

Гледахте ли "Изгубени" - Джон Лок каза нещо много впечатляващо-" Най-трудно е да вярваш" - всеки ден да се бориш с невярата и да убеждаваш сам себе си......

Не знам къде го гледаш този сериал и до коя серия си стигнала, но аз се сещам една друга негова мисъл в последния епизод на сезон „…няма значение в какво вярваш…” и като се замисли човек е долу горе така.

Вярата е нещо обикновено и ние се нуждаем от една страна от него.

Вярата си е вяра ние не можем да знаем…, затова се и казва „вяра”, ако беше „знание”…нямаше да сме хора…

Пп

Оправих ти цитата :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мерси за цитата!

Съгласна съм и с тази реплика на Джон- дали ще вярваш в Бог /в който аз вярвам/, дали в слончета, в Буда или в слънцето-това всеки сам избира на база на собствения си житейски опит-вярата неможе и не трябва да бъде налагана!- и трябва да уважаваме чуждия избор. Но истинската вяра-в каквото и да е- трябва да е безусловна-да нама колебания, съмнения. А който се заобикаля и с икони и с амулети- той не е сигурен нито в едното, нито в другото- пробва от всичко-не е сигурен кое е вярното.

Ето и един пример-

харесват ти 2 момичета, но не знаеш кое ще ти пусне- продължаваш да сваляш и двете- докато палучиш резултат :P

извод- имал си надежда и в двете , но си нямал вяра нито в едната, нито в другата......

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Потребител
Отваряш разговор за дълги дискусии, които много ще ни отклонят. Но най-общо казано - човека е суеверен, дори и най-образованите, интелигиентни и тн. хора са до известна степен суеверни. Това просто е заложено в психиката на човека.

Не съм образован, нито се смятам за интелигентен и въпреки това не съм в никаква степен суеверен, макар, че едно време съм бил.

Мисля, че някъде четох, че вероятността да има някакво поле в което действа "божията" или някаква друга свръхестествена сила е нищожна, иначе биха я засекли, но за това е по-добре да се изкаже някой физик.

Суеверията и религиозността са изцяло по психологически причини.

От друга страна доста ме очудва как модераторът на този научен форум така страстно защитава източното православие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Мисля, че някъде четох, че вероятността да има някакво поле в което действа "божията" или някаква друга свръхестествена сила е нищожна, иначе биха я засекли, но за това е по-добре да се изкаже някой физик.

Търсенето продължава...чрез вяра - предположение, че съществува нещо, което понеже не съществува се предполага, че съществува.

Link to comment
Share on other sites

  • 11 месеца по късно...
  • Потребител

Затова и съществуват Църквите.За да образоват поне малко "бедните" души,и макар и да не го разбират какво е вярата,хората подражават на действията и гледната точка предложени от това учение(религиятя).Понеже тези действия и гледната точка водят към доброто.

А човекът който е разбрал какво е вярата,няма нужда да ходи на таково училище,защото той знае много по добре от тези които ходят,а и дори които преподават, какво е добро и какво не е.

И човекът който носи вярата в себе си не може да я изгуби,както би могъл да изгуби надеждата.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...